„ТЫ НЕВЕРНО ЖИВЁШЬ...”
Татьяна Александровна Бек (1949-2005 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ ПОГРЕШНО ЖИВЕЕШ
Ти погрешно живееш. Не виждаш ни крушови клони,
ни сандали, добрали старица до кино едно...
Сам-самичък нахал, без потомство и ничий потомък,
сбъркан препис, прозявка, протрито верижно звено.
Безпощадно небе! Щом душата се спъна – и ето:
край, изгуби се пътят, началото се повреди.
А нали беше ти ученик, очилатко, синчето,
с телескоп питомеше високите диви звезди;
пеперуди и жълти, и бели; на карта Европа
е вълнуваща тайна; над степите – песен и дим...
Различавам аз живо лице под ретуша от злоба:
туй е само умора – звената ще възстановим!
Ударения
ТИ ПОГРЕШНО ЖИВЕЕШ
Ти погре́шно живе́еш. Не ви́ждаш ни кру́шови кло́ни,
ни санда́ли, добра́ли стари́ца до ки́но едно́...
Сам-сами́чък наха́л, без пото́мство и ни́чий пото́мък,
сбъ́ркан пре́пис, прозя́вка, протри́то вери́жно звено́.
Безпошта́дно небе́! Штом душа́та се спъ́на – и е́то:
кра́й, изгу́би се пъ́тят, нача́лото се повреди́.
А нали́ бе́ше ти́ учени́к, очила́тко, синче́то,
с телеско́п питоме́ше висо́ките ди́ви звезди́;
пеперу́ди и жъ́лти, и бе́ли; на ка́рта Евро́па
е вълну́вашта та́йна; над сте́пите – пе́сен и ди́м...
Различа́вам аз жи́во лице́ под рету́ша от зло́ба:
туй е са́мо умо́ра – звена́та ште възстанови́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Татьяна Бек
ТЫ НЕВЕРНО ЖИВЁШЬ...
Ты неверно живёшь. Ты не видишь ни грушевых веток,
Ни грошовых сандалий старухи, сидящей в кино...
Одинокий охальник, ничей ни потомок, ни предок,
Опечатка, зиянье, забытое цепью звено.
Как безжалостно небо! Душа оступилась – и крышка:
Потеряла дорогу, своих не находит начал.
А ведь был и очкарик, и школьник, и чей-то сынишка;
И высокие звёзды подзорной трубой приручал;
И лимонниц любил, и капустниц; и карта Европы
Волновала как тайна; и бабушка пела про степь...
Я живое лицо различаю под ретушью злобы:
Это просто усталость – ещё восстановится цепь!
1987 г.
---------------
Руската поетеса, преводачка и литературовед Татяна Бек (Татьяна Александровна Бек) е родена на 21 април 1949 г. в Москва. Пише от детските си години, първите й стихотворения са публикувани в сп. „Юность”. Завършва факултета по журналистика при Московския университет (1972 г.). Публикува поезия и литературна критика във вестници, списания и алманаси като „Литературная газета”, „Новый мир”, „Знамя”, „Дружба народов”, „Литературное обозрение”, „НМ”, „Октябрь”, „Арион”, „Апрель”, „Конец века” и др. Работи като библиотекар (1971-1973 г.), редактор на сп. „Вопросы литературы” (1976-1981, 1993-2003 г.), води семинар по поезия в литературния институт „Максим Горки” (от 1990 г.), доцент. Член е на Съюза на писателите на СССР (1978 г.), секретар е на Съюза на писателите на Москва (1991-1995 и от 1999 г.), член на редколегията на сп. „Вопросы литературы” (1996 г.). Превежда скандинавска поезия. Автор е на стихосбирките „Скворешники” (1974 г.), „Снегирь” (1980 г.), „Замысел” (1987 г.), „Смешанный лес” (1993 г.), „Облака сквозь деревья” (1997 г.), „Узор из трещин” (2002 г.), „Сага с помарками” (2004 г.), на студии с литературоведски изследвания и литературознание. Умира на 7 февруари 2005 г. в Москва.